Българският IT модел започва да се чупи

В продължение на повече от десетилетие България беше почти идеална локация за международния IT бизнес. Имаше сравнително добре подготвени инженери, ниски разходи за труд, плосък данък, относително добра инфраструктура и достъп до пазара на Европейския съюз.

Това създаде прост и много успешен модел. Един софтуерен специалист в София можеше да струва два или три пъти по-малко от еквивалентен служител в Западна Европа, без разликата в качеството непременно да бъде същата.

В резултат България привлече центрове на VMware, Bosch, SAP, IBM, DXC, Accenture, Paysafe и много други. Паралелно с тях израснаха местни outsourcing и nearshore компании.

Този модел обаче има естествен срок на годност.

Има основания да се смята, че България вече е в началото на неговата промяна.

Историята не започва с 1 януари 2026 г.

Би било грешка да търсим ефекта от приемането на еврото едва след официалната дата на присъединяване към еврозоната.

Финансовите пазари не работят така.

Банките, компаниите и инвеститорите не чакат събитията да се появят в “Държавен вестник”. Те планират предварително.

Българската банкова система беше изключително ликвидна много преди приемането на еврото. Не беше необходимо банките да чакат формалното освобождаване на част от задължителните резерви, за да започнат кредитна експанзия.

Тя вече беше започнала.

Жилищното кредитиране растеше с около 20 процента годишно още през 2023 г., а през 2024 г. темпът достигна близо 30 процента. Процесът стана достатъчно силен, че Българската народна банка въведе ограничения върху ипотечното кредитиране още през есента на 2024 г.

След присъединяването към еврозоната минималните резерви на банките се промениха от 12 на 1 процент. Това освободи допълнителна ликвидност за милиарди евро, но процесът на кредитна експанзия вече беше в ход.

Точно тук започва интересната връзка с IT сектора.

Кредитът не остава само в банковата система

Когато кредитът расте много по-бързо от икономиката, част от него неизбежно достига до активите.

В България най-видимият пример са жилищата.

Повече ипотечен кредит означава повече покупателна способност. По-високите цени на имотите от своя страна увеличават стойността на обезпеченията и позволяват отпускането на още по-големи кредити.

Получава се цикъл, който известно време може сам да се усилва.

Но поскъпването не остава ограничено само до жилищата.

Когато цената на един апартамент стане двойна спрямо преди няколко години, хората започват да изискват по-високи доходи. Работодателите в строителството, търговията, финансите, услугите и останалите отрасли трябва постепенно да вдигат заплатите.

Така започва общо догонване на доходите.

И точно тук IT секторът попада в необичайна ситуация.

IT служителят става едновременно скъп и недоволен

Исторически една от основните причини човек в България да избере IT беше огромната разлика в заплащането.

Работата изискваше много обучение, постоянно следене на нови технологии, владеене на английски, висока концентрация и способност за решаване на сложни проблеми.

Но наградата беше съответна.

В определени периоди IT специалист можеше да получава два, три или повече пъти над средния доход.

Тази разлика постепенно започва да се свива.

През 2022 г. средното възнаграждение в сектора Information and Communication е около 2,46 пъти средното за България.

През 2023 г. съотношението пада до около 2,43.

През 2024 г. е приблизително 2,31.

През 2025 г. вече е около 2,23.

Самата IT заплата продължава да расте. Проблемът е, че останалите заплати растат по-бързо.

Това създава парадокс.

От гледната точка на служителя IT започва да губи част от финансовата си привлекателност.

От гледната точка на международния работодател същият служител става все по-скъп.

И двете могат да бъдат верни едновременно.

Служителят може да смята, че вече не получава достатъчно спрямо цената на жилището, живота и усилието, което полага.

Компанията в същото време може да смята, че разходът за този служител вече е прекалено висок спрямо Сърбия, Северна Македония, Босна, Индия или Виетнам.

Това е опасната точка за икономика, изградена в значителна степен върху ценово предимство.

Производителността също има значение

Един от най-полезните показатели е така наречената wage-adjusted labour productivity.

Тя грубо показва колко добавена стойност се създава спрямо разхода за труд.

За българския сектор Information and Communication този показател е бил около 149 процента през 2017 г.

През 2022 г. е около 138 процента.

Причината е интересна.

Добавената стойност на човек расте, но разходите за персонал растат още по-бързо.

Между тези две години добавената стойност на зает се увеличава с приблизително 61 процента, докато разходът за персонал на служител се увеличава с над 70 процента.

Това е класически пример за постепенно изчерпване на ценовото предимство.

Българският IT сектор не става непроизводителен.

Той просто става по-скъп по-бързо, отколкото става по-продуктивен.

За outsourcing и nearshore бизнес това е съществена разлика.

Защо тогава има толкова много кандидати?

На пръв поглед огромният брой кандидатури за IT позиции изглежда като противоречие.

Ако професията губи привлекателност, защо кандидатите са толкова много?

Отговорът вероятно е, че това е закъснял индикатор.

В продължение на години хората бяха насърчавани да влизат в IT. Университети, академии, курсове и частни школи произвеждаха все повече кандидати.

След това компаниите спряха агресивното наемане.

Започнаха съкращения.

Junior позициите намаляха особено силно.

На пазара едновременно се оказаха хора, загубили работата си, млади специалисти без първа позиция и кандидати, започнали обучението си още по време на предишния бум.

Резултатът е огромно количество кандидатури върху много малко обяви.

Това не е непременно признак за здрав сектор.

Може да е точно обратното.

Релокацията рядко изглежда като преместване от днес за утре

Когато се говори за изнасяне на IT позиции, често си представяме как една компания затваря 500 места в София и на следващия ден открива 500 места в Белград.

Реалността обикновено е много по-тиха.

Компанията спира да заменя напусналите служители.

Не отваря нов junior intake.

Следващият международен проект се дава на друг център.

Нов екип се създава в по-евтина държава.

След две или три години българският офис има 700 души вместо 1000, а другата локация е нараснала от 300 на 700.

Никога не е имало официално съобщение, че работните места са “преместени”.

Но икономически точно това се е случило.

Bosch е интересен ранен сигнал

Bosch е един от най-видимите примери.

Компанията реши да закрие инженерния си център в София, което засяга около 670 висококвалифицирани позиции.

В същото време Bosch има над 500 IT специалисти в Сърбия, а Белград е сред ключовите европейски локации на Bosch Digital. Там компанията развива и инженерна дейност.

Това не доказва, че 670 позиции от България се прехвърлят директно в Сърбия.

Такова доказателство вероятно дори не би съществувало.

По-важното е, че същата корпорация оценява различните си международни локации и решава къде има смисъл да запази или увеличи капацитета.

Подобни процеси трябва да се следят при Broadcom и VMware, IBM, DXC, Accenture, Luxoft, SAP, Paysafe, TINQIN и останалите големи работодатели.

Сега сме твърде рано в тенденцията, за да очакваме десетки очевидни примери.

Точно затова ранните сигнали имат значение.

Не е необходим никакъв политически план

Няма нужда някой в Брюксел да взема решение къде трябва да работят инженерите.

Пазарният механизъм е напълно достатъчен.

Ако един специалист в София струва на международна компания 4000 евро, а еквивалентен човек в друга държава струва 2500 евро, мениджмънтът започва да сравнява производителността и риска.

Ако разликата в качеството не оправдава разликата в цената, новият проект отива в по-евтината локация.

Това се случва без централен план.

Всяка компания оптимизира собствения си бюджет, но хиляди независими решения постепенно създават макроикономическа тенденция.

По същия начин преди години работни места са се местили от Германия, Франция, Великобритания или Скандинавия към България.

Няма икономически закон, който да гарантира, че България ще бъде последната спирка.

Финландия показва друг интересен резултат

Финландия има голям технологичен сектор и много ICT специалисти, но това не означава непременно, че IT е изключително привлекателна професия за отделния човек.

Медианната заплата на software developers там е само с около 45 процента над общата медианна заплата.

Спрямо други висококвалифицирани професии разликата е още по-малка.

Това е напълно различна ситуация от България в периода, когато IT означаваше няколко пъти по-висок доход.

При такава компресия възниква разумният въпрос защо млад човек би избрал професия, която изисква постоянно учене и бързо остаряване на знанията, ако финансовата награда е само малко над тази на други квалифицирани професии.

Самите статистики за “качество на труда” също трябва да се използват внимателно.

В много случаи те измерват образование, възраст, трудов стаж или добавена стойност на час, а не реалното инженерно качество, мотивацията, автономността, качеството на кода или способността за решаване на сложни технически проблеми.

Възможно е една държава да има високообразовано население и едновременно с това инженерните екипи да не дават особено впечатляващ резултат спрямо цената си.

Точно затова работодателят в крайна сметка гледа не дипломата, а икономическия output спрямо разхода.

България е на кръстопът

Това не означава край на IT сектора в България.

По-точно е да се говори за възможен край на “евтината IT България”.

През предишния период комбинацията беше почти идеална.

Ниски разходи, сравнително добро качество, много нови кадри и растяща производителност.

Сега няколко от тези фактори се обръщат.

Разходите за труд растат.

Жилищата и общият стандарт на живот поскъпват.

Заплатите извън IT догонват.

Премията от избора на IT кариера постепенно намалява.

Junior пазарът се свива.

Международните работодатели имат все повече алтернативни локации.

В същото време абсолютната производителност в България все още е далеч под тази в развитите технологични икономики.

Това е уязвима комбинация.

Изходът би бил секторът да премине от модел, основан основно на цената на труда, към модел, основан на собствен продукт, интелектуална собственост, R&D, специализирани технологии и висока производителност.

Но такъв преход не се случва автоматично.

Ако не се случи достатъчно бързо, вероятният сценарий не е внезапен срив. По-вероятно е постепенно изтичане.

По-малко нови позиции.

По-малко junior места.

Все повече функции, които не се заменят след напускане.

Отделни центрове, които се закриват.

Нови проекти, които отиват в други държави.

И постепенно свиване на сектора като относително значение и като привлекателност за младите хора.

Това е процес, който ще стане очевиден в статистиката чак когато вече е напреднал.

Затова по-интересният въпрос не е дали днес можем да докажем, че България вече е загубила IT сектора си.

Очевидно не го е загубила.

Въпросът е дали водещите показатели вече са започнали да сочат в посока, която след няколко години ще изглежда очевидна.

Компресията на IT заплатната премия, по-бързият ръст на разходите за труд спрямо производителността, спадът на junior hiring-а и първите големи закривания на инженерни центрове подсказват, че тази възможност вече трябва да се приема сериозно.

Следващите няколко години ще покажат дали това е временен цикъл или началото на структурна промяна.

Но ако промяната действително е започнала, моментът да бъде забелязана е сега, а не когато вече всички я виждат.