Балонът свършва, когато скептиците капитулират

Финансовите пазари имат неприятното свойство да се държат ирационално много по-дълго, отколкото повечето инвеститори могат да издържат. Известната фраза, приписвана на Джон Мейнард Кейнс, че пазарите могат да останат ирационални по-дълго, отколкото ти можеш да останеш платежоспособен, обикновено се разбира като предупреждение срещу прекалено ранното залагане срещу балон. Но в нея има и нещо по-дълбоко: самото очакване на срив може да помогне този срив да бъде отложен.

Когато все повече инвеститори очакват спад, те постепенно намаляват риска. Продават позиции, държат повече кеш, купуват защити или просто спират да увеличават експозицията си. Парадоксът е, че това прави пазара по-устойчив в краткосрочен план. Част от потенциалните продавачи вече са продали, а останалите чакат. Ако междувременно няма силен катализатор надолу, цените могат да продължат да растат, понякога дори по-бързо от очакваното.

Точно тогава започва психологическият натиск върху хората, които са останали извън пазара. В началото те са убедени, че са постъпили разумно. След няколко месеца ръст започват да се съмняват. След още няколко месеца виждат как други печелят, докато техният кеш стои настрани. Постепенно страхът от загуба се заменя със страх от пропусната печалба. Това е моментът, в който най-предпазливите инвеститори започват да се връщат.

Техните покупки могат да удължат последната фаза на ръста още повече. Колкото по-дълго пазарът отказва да падне, толкова повече хора започват да приемат, че първоначалната им теза е била грешна. Така растящият пазар произвежда собствено оправдание. Цената се превръща в аргумент, а движението нагоре започва да се възприема като доказателство, че фундаменталните проблеми вече нямат значение.

Именно тук се появява една от най-интересните идеи на Кейнс, известна като Keynesian beauty contest. Името идва от стар тип вестникарски конкурс, при който участниците не е трябвало просто да изберат най-красивото лице, а лицето, което според тях ще бъде избрано от най-много други хора. Следователно задачата не е да определиш кой е най-красив според теб, а да отгатнеш какво ще избере мнозинството.

На финансовите пазари логиката е същата. Не е достатъчно да смяташ, че една акция е евтина или скъпа. Важното е какво мислят останалите, какво смяташ, че те очакват от другите и как това ще се отрази на поведението им. Инвеститорът вече не анализира само реалната стойност, а се опитва да предвиди следващия ход на тълпата.

Това обяснява защо един очевидно надценен пазар може да стане още по-надценен. Ако много хора вече очакват спад и стоят извън пазара, тяхното бъдещо връщане представлява допълнителен източник на търсене. Спекулантите също виждат това и могат да купуват именно защото очакват скептиците постепенно да капитулират. Така фундаменталната слабост и растящите цени могат да съществуват едновременно много по-дълго, отколкото изглежда логично.

Най-опасният момент може да настъпи не когато всички виждат проблема, а когато хората, които първи са го видели, започнат да вярват, че са сгрешили. Ако повечето предпазливи участници вече са се върнали на пазара, резервът от нови купувачи постепенно намалява. В този момент не е необходима непременно катастрофална новина. Понякога е достатъчно пазарът просто да спре да намира хора, готови да купуват на още по-високи цени.

Затова фундаменталният анализ често може да бъде правилен и едновременно безполезен за тайминга. Да разбереш, че един пазар е надценен, не означава да знаеш кога ще започне спадът. Колкото по-очевидна става тезата за срив, толкова по-голяма част от участниците могат вече да са се подготвили за него. А когато подготовката стане масова, самата тя променя пазара.

В крайна сметка пазарите рядко се обръщат точно когато рискът стане очевиден. Те често се обръщат по-късно, когато очевидният риск вече е омръзнал, игнориран или обявен за несъществен. Истинската ирония е, че последната фаза на един балон може да бъде захранвана именно от хората, които най-рано са разбрали, че той е балон.