Живот на стимуланти: как Америка стигна до ерата на масовата употреба на психоактивни вещества
Как употребата на марихуана, антидепресанти, стимуланти и опиоиди се разширява в САЩ от 60-те години насам и защо паралелът с „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли звучи все по-неудобно.
Живот на стимуланти: как Америка стигна до ерата на масовата употреба на психоактивни вещества
Има един удобен начин да се обясни масовата употреба на психоактивни вещества в Съединените щати. Хората просто са станали по-свободни. Марихуаната е легализирана на много места, психичните проблеми се диагностицират по-добре, медицината разполага с повече лекарства, а обществото вече говори по-открито за тях.
Всичко това е вярно.
Но историческите числа показват нещо много по-голямо.
За около шест десетилетия вещества, които променят настроението, концентрацията, болката или възприятието, постепенно са преминали от периферията към ежедневието на огромна част от американското общество.
И промяната може да бъде измерена.
От 4% до половината население
През 1969 г. Gallup пита американците дали някога са опитвали марихуана. Само 4% казват „да“.
През 1977 г. вече са 24%.
Това са само осем години, но увеличението е от 4 на 24%, тоест шест пъти. Изразено като относителен ръст, това е увеличение с 500%.
През 1985 г. делът достига 33%.
През 2015 г. вече е 44%.
Средните данни на Gallup за 2023 и 2024 г. са около 47%. Федералното изследване NSDUH, което използва различна методология, поставя lifetime употребата на марихуана сред възрастните американци през 2025 г. на 50.3%.
Сравнението между Gallup от 1969 г. и NSDUH от 2025 г. не е строго методологично сравнимо, затова не трябва да се представя като една непрекъсната времева серия. Но мащабът е трудно да бъде пропуснат.
От общество, в което приблизително 1 от 25 възрастни признава, че е опитвал марихуана, Америка стига до общество, в което приблизително 1 от 2 е употребявал.
При младите промяната настъпва още по-бързо.
През 1969 г. само 8% от американците между 18 и 29 години казват, че са опитвали марихуана. През 1973 г. вече са 35%, а през 1977 г. 56%. За осем години делът нараства седем пъти.
Така че първата голяма химическа трансформация на американското общество не започва с фентанила, Prozac или Adderall.
Започва през 60-те и 70-те години.
Но 60-те съвсем не са били „чиста“ Америка
И тук романтичната представа за миналото започва да се разпада.
Америка от 60-те вече има собствена култура на химическо стимулиране. Амфетамините се използват за енергия, отслабване, депресивни състояния и поддържане на работоспособността.
Историческите изследвания показват, че през 1969 г. американските производители произвеждат огромни количества амфетаминови препарати. Оценките на FDA от онова време показват мащаб, достатъчен за десетки стандартни дози на човек годишно.
Национално проучване от началото на 70-те намира употреба на амфетаминов тип лекарства през последната година при около 5% от възрастните.
С други думи, идеята човек химически да увеличава енергията и продуктивността си не е измислена в Silicon Valley.
Тя съществува десетилетия по-рано.
Разликата е, че по-късно около нея се изгражда много по-голяма екосистема.
Следващата революция идва в аптеката
При антидепресантите промяната може да бъде измерена особено ясно.
През периода 1988-1994 г. около 2.5% от американските възрастни използват антидепресанти.
През 1999-2002 г. вече са 8.1%.
Това е увеличение с 5.6 процентни пункта, но по-важното е относителният ръст. Употребата става 3.24 пъти по-висока само за около десетилетие.
Това е ръст от приблизително 224%.
През 2015-2018 г. 13.2% от американските възрастни съобщават употреба на антидепресант през последните 30 дни. При жените процентът достига 17.7%.
Ако използваме 2.5% от 1988-1994 г. като историческа отправна точка, 13.2% означава повече от петкратно увеличение.
13.2 / 2.5 = 5.28.
Тоест около 428% увеличение спрямо началното ниво.
През 2025 г. голямо национално претеглено изследване сред повече от 30 000 американски възрастни намира нещо още по-впечатляващо.
16.6% приемат антидепресант в момента.
Още 17.3% са го приемали в миналото.
16.6 + 17.3 = 33.9%.
Приблизително един от всеки трима американски възрастни в това изследване следователно има някакъв опит с антидепресанти през живота си.
Това не означава, че антидепресантите са „дрога“ в същия смисъл като хероин или кокаин. Те са медицинско лечение и за много хора имат напълно легитимна терапевтична роля.
Но от гледна точка на историята на обществото остава един важен факт.
Фармакологичното управление на психическото състояние се е превърнало от практика за малък процент от населението в нормална част от живота на десетки милиони американци.
После идват опиоидите
Следващата вълна започва през 90-те.
Между 1999 и 2010 г. продажбите на рецептурни опиоидни обезболяващи в САЩ се увеличават приблизително четири пъти.
Четирикратно увеличение означава около 300% ръст над първоначалното ниво.
Употребата също се разширява.
През 1999-2002 г. около 5% от възрастните над 20 години съобщават употреба на рецептурен опиоиден аналгетик през последните 30 дни.
През 2003-2006 г. вече са 6.9%.
Това изглежда като увеличение само с 1.9 процентни пункта, но относително е скок от 38%.
Тук промяната не е само в поведението на пациентите.
Променя се медицинската практика.
Опиоиди, използвани традиционно при тежка остра болка, след операции, при рак и в края на живота, започват значително по-широко да се предписват за хронична болка.
После кризата преминава през хероин и достига синтетичните опиоиди.
Резултатът вече може да бъде измерен не само в рецепти, а в смъртни случаи.
През 1979 г. американско изследване върху националните данни за смъртността регистрира около 6 500 drug-induced deaths, или 2.9 на 100 000 души.
През 1988 г. те вече са над 10 000, или 3.8 на 100 000.
Това е увеличение на коефициента с около 31% за девет години.
През 2024 г. САЩ регистрират 79 384 смъртни случая от drug overdose.
Възрастово стандартизираната смъртност е 23.1 на 100 000 души.
Методологиите от 1979 г. и 2024 г. не са напълно идентични и директното деление трябва да се приема като ориентировъчно, а не като строг епидемиологичен индекс.
Но дори грубото сравнение е стряскащо.
23.1 / 2.9 = приблизително 7.97.
Мащабът е от порядъка на осем пъти по-висок.
И това е след огромния спад през последните две години. През 2022 г. коефициентът достига 32.6 на 100 000, а през 2023 г. е 31.3. През 2024 г. пада до 23.1.
Само между 2023 и 2024 г. намалението е 26.2%.
Но дори след този спад нивото остава драматично над историческото.
Алкохолът показва, че историята не е просто „повече от всичко“
Американците не увеличават употребата на абсолютно всяко психоактивно вещество.
Алкохолът показва много по-сложна картина.
През 2023 г. средното apparent consumption в САЩ е 2.48 галона чист алкохол на човек от съответната възрастова база. Това се равнява приблизително на 529 стандартни американски питиета годишно.
Историческите серии показват, че Америка е имала много висока консумация и през 70-те и началото на 80-те.
Следователно не можем просто да кажем, че американците „вземат все повече от всичко“.
По-точно е да кажем, че се е разширил арсеналът.
Преди няколко десетилетия голямата масова психоактивна субстанция е алкохолът, плюс тютюна и ограничен брой други вещества.
Днес към тях се добавят канабис, антидепресанти, стимуланти, успокоителни, лекарства за сън, рецептурни обезболяващи и огромен нелегален пазар на синтетични вещества.
Половината вече са били от другата страна на границата
Най-новите федерални данни за 2025 г. дават една особено силна снимка.
Сред американските възрастни:
53.3% са употребявали поне веднъж вещество от широката федерална категория „illicit drugs“.
50.3% са употребявали марихуана.
15.4% са употребявали кокаин.
18.9% са употребявали халюциногени.
12.7% са използвали псилоцибин.
10.9% LSD.
5.7% метамфетамин.
2.4% хероин.
Тези проценти естествено се припокриват. Човек, който е употребявал кокаин, може също да е употребявал марихуана или халюциногени, затова числата не могат да бъдат събирани.
Но първото число остава достатъчно показателно.
53.3%.
Повече от половината американски възрастни.
През последната година наркотик от тази широка категория са употребявали 25.3% от възрастните.
Това е приблизително един от четирима.
През последния месец са 17.4%.
Това е приблизително един на всеки шест.
Кога започва всичко и защо възрастта е важна?
Тук картината става още по-интересна, защото началото при много вещества съвпада не с детството или старостта, а с момента, в който човек влиза в самостоятелния живот.
Според NSDUH за 2025 г. средната възраст на първа употреба сред хората, започнали през последната година, е 21.1 години за марихуана и LSD, 23.3 за ecstasy, 23.4 за халюциногени като група, 24.7 за псилоцибин и 25.0 за кокаин. При неправилна употреба на рецептурни стимуланти средната възраст е 25.4 години, при обезболяващи 27.2, при метамфетамин 28.3, а при транквиланти 31.3 години. SAMHSA, 2025 NSDUH, Table 9.50B
Това не означава, че всички започват между 20 и 35 години. Но означава, че при голяма част от веществата първият контакт попада точно в периода между излизането от училище и установяването в зрелия живот.
Точно тогава започват университетът, първата постоянна работа, конкуренцията за кариера, наемът или ипотеката, финансовата самостоятелност, връзките, децата и отговорността човек сам да поддържа живота си.
При антидепресантите няма напълно съпоставима национална статистика, която да казва: „средната възраст на първата таблетка е Х“. Затова би било неправилно да твърдим, че американците започват антидепресанти средно на 25 или 30 години.
Има обаче друг набор от числа, който е много показателен.
През 2025 г. major depressive episode през последната година е отчетен при 14.2% от американците между 18 и 25 години. При 26-29-годишните процентът е 12.6%, при 30-34-годишните 10.2%, при 35-39-годишните 8.1%, а при 40-44-годишните 8.3%. След 65 години показателят е около 3.0%. SAMHSA, 2025 NSDUH, Table 6.43B
Тоест депресивните епизоди са особено разпространени именно в периода, когато човек навлиза в университет, започва работа и трябва да изгради икономически самостоятелен живот.
При самите антидепресанти картината се натрупва с възрастта. Голямото 50-state проучване от 2025 г. намира 16.6% текуща употреба сред всички възрастни и още 17.3% минала употреба. Това означава 33.9% lifetime exposure. Най-високата текуща употреба в това изследване е при хората на 45-54 години, 20.0%. Antidepressant use among American adults in a 50-state survey
Официалното изследване NHIS на CDC дава по-консервативни стойности, защото пита конкретно за prescription medication for depression. През 2023 г. такива лекарства приемат 10.7% от хората на 18-44 години и 12.1% от тези на 45-64 години. При 65-74-годишните делът остава висок, 12.4%, което показва, че лечението не изчезва с пенсионирането. CDC, Prescription Medication for Depression Among U.S. Adults
Тук се появява важната разлика между начало и натрупване.
При наркотиците първият контакт често е в ранната зряла възраст. При депресията високата честота също се вижда още в началото на зрелия живот. А употребата на антидепресанти се натрупва през следващите десетилетия и достига едни от най-високите си стойности в средата на професионалния живот.
Можем ли от това да заключим, че работата е причината?
Не директно.
Но имаме данни, че работната среда е част от механизма.
Американското MIDUS изследване проследява национална извадка от работещи в продължение на девет години. Хората с по-силен дисбаланс между вложеното усилие и получената награда в работата имат 47% по-високи odds за major depressive episode в текущия момент и 29% по-висок риск от depressive episode при последващото проследяване. Ефектът е най-силен при хората с най-висок effort-reward imbalance. PubMed, Unrewarding work and major depressive episode
Същият модел се появява и при наркотиците. В друго национално изследване на американски работници effort-reward imbalance е свързан с 18% по-високи odds за каквато и да е drug misuse, 35% по-високи за opioid misuse и 36% по-високи за други видове drug misuse. PMC, Effort-Reward Imbalance at Work and Drug Misuse
Това вече не доказва простата формула „човек започва работа и започва да взема вещества“. Причините са много, от психично здраве и семейна среда до генетична уязвимост, социални отношения и достъп до лечение.
Но времевото съвпадение е трудно да бъде пренебрегнато.
При значителна част от наркотиците първата употреба идва между около 20 и началото на 30-те. Депресивните епизоди са особено чести именно в ранната зряла възраст. Антидепресантната употреба след това се натрупва и остава висока през десетилетията на активен професионален живот.
Това е периодът, в който човек преминава от относително защитения свят на детството към система, в която сам трябва да плаща сметките си, да пази работата си, да се конкурира, да изгражда кариера и семейство и да понесе последствията, ако не успее.
Затова по-точният извод не е, че „работата причинява наркотиците и антидепресантите“.
По-силният извод е, че масовата употреба започва и се натрупва именно в етапа от живота, когато натискът за икономическо оцеляване, статус, продуктивност и самостоятелност става реален. А данните за work stress показват, че поне част от този натиск има измерима връзка и с депресията, и с употребата на вещества.
А как изглеждат работещите?
Тук резултатът става още по-интересен.
Федералните данни за 2025 г. позволяват разделение според employment status.
Сред работещите full-time:
57.1% са употребявали illicit drug поне веднъж през живота си.
Сред part-time работещите:
56.3%.
Сред безработните:
57.8%.
При хората извън работната сила процентът е по-нисък, 47.1%.
Това разрушава една много удобна представа.
Употребата не е концентрирана само сред хора, които са „изпаднали от обществото“.
Приблизително 57 от всеки 100 американци, които работят, вече имат някаква lifetime история на употреба на наркотик от широката федерална категория.
А сега към това добавяме антидепресантите.
При цялото пълнолетно население новото проучване за 2025 г. дава 33.9% lifetime exposure към антидепресанти.
Не можем просто да направим:
57 + 34 = 91%.
Двете групи се припокриват.
Ако използваме приблизително 56.9% lifetime drug exposure при работещите и примерно 32% lifetime antidepressant exposure за работоспособното население, при напълно статистически независими събития припокриването би било:
0.569 × 0.32 = 0.182.
Около 18.2%.
Следователно:
56.9 + 32 - 18.2 = 70.7%.
Но реалността вероятно включва по-силно припокриване, защото психичните проблеми и употребата на вещества са статистически свързани.
При overlap от 20 до 25 процентни пункта получаваме:
56.9 + 32 - 20 = 68.9%.
или:
56.9 + 32 - 25 = 63.9%.
Така се получава приблизителната ни реконструкция:
около 64 до 69% от работещите американци може да са приемали през живота си или антидепресант, или наркотик, или и двете.
Централна стойност около 66-67%.
Това не е официален показател на CDC или SAMHSA. Това е модел, изграден върху различни национални статистики и предположение за припокриването между тях.
Но като порядък означава нещо много просто.
Приблизително двама от всеки трима работещи американци може да имат някакъв lifetime опит поне с едната от тези две категории.
Това не е само „долната класа“
Работещите full-time имат практически същата lifetime drug exposure като безработните, 57.1 срещу 57.8%.
Разликата е само 0.7 процентни пункта.
Тоест границата не минава просто между „успешни“ и „неуспешни“.
Може да минава между различни начини за справяне с една и съща среда.
Един човек използва вещество, за да избяга от напрежението.
Друг търси начин да увеличи концентрацията и производителността си.
Трети приема предписано лечение за психично заболяване.
Четвърти пие вечер.
Пети пуши канабис.
Различни вещества, различни мотиви, различен медицински и социален контекст.
Но общото е, че химическата промяна на психическото състояние вече трудно може да бъде наречена маргинално явление.
Какво всъщност е „Прекрасният нов свят“
Точно тук аналогията с Олдъс Хъксли има смисъл, но само ако се разбере как е устроен светът в романа му.
„Прекрасният нов свят“ излиза през 1932 г. Хъксли не описва бедно и разпадащо се общество. Напротив. Неговата Световна държава е технологично развита, продуктивна, организирана и почти напълно стабилна.
Войните са изчезнали. Масовата бедност и класическата политическа революция също са отстранени.
Но цената е огромна.
Хората вече не се раждат свободни да станат каквито пожелаят. Те се произвеждат индустриално и още преди раждането са разпределени в предварително определени касти, от Алфи и Бети до Гами, Делти и Епсилони. Различните групи са създадени за различна работа и различно място в социалната йерархия. След това от детството са психологически кондиционирани да харесват точно живота, който им е определен.
Това е ключовата идея.
Хъксли не премахва неравенството.
Той премахва неудовлетворението от неравенството.
Човекът от ниската каста не трябва да мечтае да стане част от горната. Той трябва искрено да вярва, че мястото, което системата му е дала, е най-доброто възможно място за него.
Образованието също не е насочено към развитие на независима критична мисъл. Чрез постоянно повторение и кондициониране хората получават готови идеи за това какво трябва да харесват, какво трябва да купуват и как трябва да живеят.
Потреблението има централна роля. Системата се нуждае хората постоянно да произвеждат и постоянно да консумират. Силните лични връзки, семейството и дълбоката привързаност са подозрителни именно защото могат да създадат лоялности извън системата и силни емоции, които тя не може напълно да контролира.
Затова има непрекъснати развлечения, секс, спорт, потребление и разсейване.
Но дори това не е достатъчно.
Остава един опасен момент.
Моментът, в който човек може да се почувства празен, нещастен, тревожен или ядосан и да започне да се пита защо.
Точно за този момент съществува soma.
Soma не е просто наркотик
Soma е измислено от Хъксли вещество. То няма точен реален фармакологичен еквивалент.
Функцията му обаче е напълно ясна.
Когато човек е тъжен, тревожен, раздразнен или неудовлетворен, вместо да остане с това чувство и да се опита да разбере причината му, може просто да го премахне.
В малки количества soma носи спокойствие и приятно настроение. В по-големи количества позволява на човека временно да избяга от действителността. В обществото на романа употребата не е маргинална и не е престъпление. Тя е нормална, социално приемлива и насърчавана част от живота.
Това е важно.
В класическото общество наркотикът може да бъде разглеждан като бягство от системата.
При Хъксли наркотикът е част от самата система.
И точно затова soma не съществува само за удоволствие.
Тя съществува за стабилност.
Човек, който е ядосан на мястото си в обществото, е потенциален проблем.
Човек, който е доволен от мястото си, не е.
В „Прекрасният нов свят“ системата решава този проблем не като премахва причината за недоволството, а като премахва самото недоволство.
Хъксли сам обяснява какво е имал предвид
Тук сравнението става още по-силно, защото не е необходимо да гадаем как Хъксли е разбирал собствения си роман.
През 1958 г., двадесет и шест години след „Прекрасният нов свят“, той публикува „Brave New World Revisited“.
Там се връща към идеите от романа и ги разглежда вече не като художествена фантазия, а като политически и социален проблем.
Хъксли описва soma като политическа институция. Според собственото му обяснение ежедневната ѝ употреба предпазва системата от лична дезадаптация, социално недоволство и разпространение на идеи, които могат да я поставят под въпрос.
Това променя смисъла на романа.
Soma не е просто футуристична версия на наркотик.
Тя е технология за социална стабилност.
Хъксли стига още по-далеч. В „Brave New World Revisited“ той пише, че обществото от романа няма нужда от непрекъснат терор, защото може да направи подчинението приятно. Той противопоставя собствения си модел на този в „1984“ на Оруел.
При Оруел властта използва страх, болка, наблюдение и репресия.
При Хъксли властта използва комфорт, удоволствие, развлечения, потребление и химически произведено удовлетворение.
Едната система казва:
Подчинявай се, иначе ще страдаш.
Другата казва:
Защо изобщо да искаш нещо различно?
Именно тази разлика прави „Прекрасният нов свят“ толкова интересен за XXI век.
Най-опасният човек е този, който има време да мисли
В света на Хъксли практически няма тишина.
Има развлечения.
Има спорт.
Има секс.
Има потребление.
Има постоянно социално взаимодействие.
А ако въпреки всичко се появи неприятна мисъл, има soma.
Така се премахва моментът, в който човек остава сам със себе си достатъчно дълго, за да зададе опасен въпрос:
Защо обществото е устроено по този начин?
Хъксли се връща точно към този проблем през 1958 г. и предупреждава и за непрекъснатото разсейване чрез масовите медии и развлеченията. Според него едно общество, чиито членове прекарват голяма част от времето си в непрекъснати отвличания на вниманието, по-трудно забелязва политическата и социалната реалност около себе си.
Така soma е само една част от механизма.
Останалите са потреблението, развлечението, социалното кондициониране и убеждението, че съществуващият ред е естествен.
Точно тук паралелът със съвременността става интересен
Разбира се, реалните Съединени щати не са Световната държава на Хъксли.
Няма доказателство за централен план, при който някакъв елит раздава химически средства, за да държи населението спокойно.
Но именно тук аналогията става по-интересна.
Ами ако за подобен резултат въобще не е необходим централен план?
Представете си общество, в което всяка институция просто изпълнява собствената си функция.
Работодателят иска по-висока производителност.
Акционерът иска по-висока доходност.
Фармацевтичната компания иска да продава лекарства.
Лекарят иска да намали страданието на пациента.
Пазарът иска повече потребление.
Социалната мрежа иска още пет минути внимание.
А човекът просто иска да издържи до утре.
Никой не трябва да организира системата отгоре.
Тя може да възникне сама.
И тук се появява един особен механизъм.
Боли те, но трябва да продължиш.
Не можеш да се концентрираш, но трябва да произведеш резултат.
Не можеш да спиш, но сутринта трябва да станеш.
Тревожен си, но срокът остава.
Депресиран си, но сметките трябва да бъдат платени.
Не можеш да си позволиш да спреш.
Следователно трябва да промениш не системата, а себе си.
Това е фундаменталната разлика.
Когато системният проблем стане личен проблем
Америка изгражда култура около една изключително мощна идея.
Успехът е лична заслуга.
Това звучи освобождаващо.
Но логически има и обратна страна.
Ако успехът е изцяло твоя заслуга, провалът също постепенно се превръща изцяло в твоя вина.
Тогава въпросите започват да звучат различно.
Не „защо работата ми изисква това?“, а „защо не издържам?“.
Не „защо жилището е недостъпно?“, а „защо не печеля достатъчно?“.
Не „защо темпото е непоносимо?“, а „защо не мога да се концентрирам?“.
Не „защо обществото произвежда толкова тревожност?“, а „какво не е наред с мен?“.
И ако проблемът бъде преместен вътре в човека, решението също става индивидуално.
Хапче.
Питие.
Канабис.
Стимулант.
Обезболяващо.
После обратно на работа.
Данните не доказват конспирация. Те показват нещо по-неудобно
Тази история не доказва, че употребата на вещества е организиран инструмент за социален контрол.
Историята рядко работи толкова просто.
Тя показва обаче нещо, което трудно може да бъде отхвърлено.
През 1969 г. 4% от американците казват, че са пробвали марихуана.
Днес приблизително половината са я употребявали.
В края на 80-те и началото на 90-те около 2.5% от възрастните използват антидепресанти.
Днес 16.6% ги използват в момента според голямото изследване от 2025 г., а около 33.9% са ги използвали някога.
Продажбите на рецептурни опиоиди се увеличават четири пъти между 1999 и 2010 г.
Drug-induced mortality е около 2.9 на 100 000 през 1979 г. Днешната overdose mortality е 23.1 на 100 000 дори след огромния спад през 2024 г.
Над половината пълнолетни американци са употребявали наркотик поне веднъж.
Около една четвърт са го правили през последната година.
Около един на всеки шест през последния месец.
А сред работещите lifetime exposure е приблизително 57%.
Това вече не може убедително да бъде описано като поведение на някаква малка девиантна периферия.
То е част от масовото общество.
Soma без Министерство на Soma
Тук може би се намира най-силният паралел с Хъксли.
В „Прекрасният нов свят“ системата предварително определя мястото на човека и след това го обучава да бъде щастлив с него.
А ако щастието се пропука, има soma.
В реалното общество механизмът не е толкова чист и никой не е доказал, че е създаден умишлено.
Но крайният резултат може понякога да напомня на него.
Човекът се адаптира към средата много по-бързо, отколкото средата се адаптира към човека.
Когато работата стане непоносима, променяме човека.
Когато тревожността стане непоносима, променяме човека.
Когато вниманието не достига, променяме човека.
Когато болката пречи на функционирането, променяме човека.
Това невинаги е лошо. Медицината съществува именно за да лекува страдание.
Опасността започва на друго място.
Когато спрем да питаме дали част от страданието се причинява от средата.
Тогава индивидуалното лечение може неволно да се превърне и в механизъм, чрез който една проблемна среда остава непроменена.
Най-неудобният въпрос
Може би затова сравнението с Хъксли не трябва да се разбира буквално.
В „Прекрасният нов свят“ системата дава soma на хората.
В реалния свят системата дори не трябва да го прави.
Достатъчно е тя да създава среда, в която човек има силен стимул сам да търси начин да издържи.
Един ще търси успокоение.
Друг енергия.
Трети концентрация.
Четвърти сън.
Пети забрава.
Шести просто няколко часа, в които не мисли за утре.
А след това всички отново се връщат в системата.
Може би затова истинският въпрос вече не е:
„Защо американците употребяват толкова много вещества?“
По-неприятният въпрос е:
„Какво има в начина, по който живеят, че толкова много хора чувстват необходимост да променят химически начина, по който преживяват този живот?“
И още по-неприятният:
Ако приблизително две трети от работещото общество вече са минали през наркотик, антидепресант или комбинация от двете според разумната ни реконструкция, дали наблюдаваме общество, което просто е станало по-свободно да използва вещества?
Или общество, което все по-трудно понася само себе си?